Villa Sardinia & SPA

Българската кухня: Изкуството на Сблъсъка на Културите и Вкусовете

Българската кухня: Изкуството на Сблъсъка на Културите и Вкусовете

Формирането на националната кухня е повлияно от географията, климата, религиозните и културни традиции и начина на живот. Просто казано, те готвят от това, което е налично – освен ако, разбира се, не говорим за някои редки деликатеси, а за ежедневна кухня, която е гръбнакът на националната кухня.

Що се отнася до климата, всичко е повече или по-малко ясно: България има дълги, горещи и сухи лета и сравнително топли зими. Почти всички зеленчуци и плодове, зърнени и бобови растения растат добре тук, особено когато става въпрос за култури, които не са твърде влаголюбиви. Много, разбира се, зависи от региона – въпреки че България е малка, някои култури растат само на юг или по крайбрежието, докато други растат в планините и на север. Но основният набор от зеленчуци расте в цялата страна, както и плодове.

С културното влияние всичко е повече или по-малко ясно. Прабългарите са били номади и не са насърчавали консумацията на растителни продукти. Славяните, напротив, предпочитат растителните продукти. За тракийската кухня (за разлика от винопроизводството) се знае сравнително малко, но още тогава в България са се правели сирена. Преди завладяването на България от Византия, тук храната е предимно варена и печена, по-късно започват да пържат и задушават, както и активно да използват подправки. В кой момент се е появила традицията да се пече храна на решетка (на скара) не е известно, вероятно и по време на игото. С течение на времето този метод на готвене се превърна в един от най-популярните.

500 години турско владичество не са били напразни, а в България има много ястия с ориенталски корени. Често техните рецепти са креативно обработени, например замяна на агнешко или телешко със свинско, което е много популярно в България, както и в други страни, които са били част от Османската империя. От една страна, напук на завоевателите, а от друга, защото завоевателите можеха да отнемат всичко, но не и прасетата. Между другото, свинското тук е вкусно и, според нашите впечатления, по-малко тлъсто, отколкото например в Русия.

Християнството също остави своя отпечатък – традицията на православния пост породи доста голям брой вегетариански ястия, основно базирани на бобови растения.

Социализмът внася известни промени в българската кухня. Маслините и някои други продукти станаха оскъдни и започнаха да се заменят с други. Но започва да се развива туризмът и се измислят нови ястия като шопската салата.
Но нещата с рибата някак не се получиха. В България има сравнително малко ястия от риба и морски дарове, но има море, реки и язовици.

Какво получаваме в резултат?

  • Изобилие от зеленчукови ястия. Любими зеленчуци са чушки, домати, картофи, патладжани, различни видове зеле, праз, тиква, тиквички, краставици. Почти никога не ядат цвекло, сладките картофи също са доста екзотични.
  • Любов към препаратите. Сезонът на плодовете и зеленчуците не е много дълъг, но ако реколтата е обилна, се преработва активно. През зимата менюто активно се допълва от лютеница, консервирани салати (туршии) и кисело зеле.
  • Много варива – основно бял боб и леща.
  • Има много млечни продукти – тук предпочитат да доят крави и овце, отколкото да ги колят. В този случай млякото се използва не само прясно, но и ферментирало или превърнато в сирене, обикновено кисело.
  • Явно предпочитание се дава на свинското, въпреки че по принцип се ядат и други видове месо – преди всичко пилешко и патешко, след това говеждо и агнешко. Възрастните овце и кочове се обичат по-малко – това е разбираемо, месото е много тлъсто. Козето месо е много рядко.
  • Доста много мекици, предимно без мая и доста мазни (при баницата например почти всеки пласт тесто е намаслен).
  • От всички субпродукти българите дават ясно предпочитание на стомаха. От него се приготвя шкембе-чорба, без която истинският българин не може. Лекуват и овчи глави, сърце, черен и бял дроб (от тях се приготвят дроб-сарми, супи и колбаси), езици. Но като че ли никога не сме срещали вимета, например, агнешки тестиси или мозък в българските магазини.
  • Доста готино отношение към зърнените храни. По същество редовно се яде само ориз.
  • Сред подправките особено (и необяснимо) обичана от българите е чубрица. Добавя се към много ястия. Въпреки че не може да се каже така във всичко: например тараторът се приготвя не с черен, а с копър, а пататникът се приготвя с мента.

Сладкишите са заимствани предимно от турската кухня, но има, разбира се, и такива, дошли от Европа.
Смята се, че в България преобладават ястията, в които всички съставки се приготвят едновременно. Историците свързват тази традиция с факта, че не във всеки дом е имало пещ. В резултат на това домакините отиваха в обществени кухни или при съседи, слагайки всички налични продукти в тенджера наведнъж. Тази традиция съществува почти до 80-те години на миналия век.

Що се отнася до качеството на продуктите, чухме различни мнения. Някои са напълно възхитени, други смятат, че българските продукти далеч не могат да се сравняват с руските, украинските, италианските, френските, китайските (посочете правилния). Лично ние единствената забележка е към българските ябълки – прекалено са сладки, дори и тези, които са сладки. Антоновка, за съжаление, не е тук. Българите обаче се оправят и без него и едва ли ще разберат меланхолията ни.

Какво и кога да ядем в България

Сутрин е времето за закуски, т.е. закуска. За закуска традиционно се яде нещо брашно, например мекици, препечени филийки, баница, кифлички, тутманик… Много българи не закусват вкъщи, а на път за работа или на работа, а вкъщи се ограничават до чаша кафе (но могат да го пият и на път).
За обяд традиционно ядат течно ястие и основно ястие (съответно не течно). Закуските и десертът могат да бъдат пренебрегнати.
Но вечерята без салата е почти немислима. Първо ядат салата с ракия, после основното ястие. Но може и да няма десерт вечерта.
Сезонността на менюто е силно изразена. Това е естествено за традиционната кухня, която се формира, когато все още не е имало хладилници. През лятото – пресни зеленчуци, през есента и зимата много месо, колбаси и консерви, през пролетта – агнета. По време на постите, разбира се, има постни ястия, макар че за нерелигиозните българи това съвсем не е необходимо.

Разбира се, това, което ядат сега в България, не е същото като преди 100 години. Традиционните български ястия мирно съжителстват със заимстваните, например италианска пица или немски колбаси. В големите градове има суши барове, китайски, индийски и, разбира се, турски ресторанти.

Ähnliche Artikel

Картите на Свети Влас

Добре дошли на страницата на картата на Свети Влас! Тук ще намерите полезна информация за популярния курортен град Свети Влас

Read More
Nessebar, Bulgaria

Interessante Fakten über Bulgarien

Планирате ли почивката си в България? Тогава вероятно ще ви е интересно да научите за традициите и навиците на местните

Read More
de_DEDE