Как да празнуваме Коледа и Нова година в България

 

Нова година в България

Както в повечето страни по света, България се готви за Нова година с украсяване на елки и украшения на домовете, създавайки празнична атмосфера. Но ако кажете, че Нова година е семеен празник, вероятно няма да ви разберат. В България, семейният празник се смята за Коледа, а нощта от 31-ви декември към 1-ви януари се посреща с приятели. Разбира се, има изключения, но като цяло българите предпочитат да посрещат Новата година извън дома.

Множество ресторанти, украсени с празнични огоньове, ще ви зарадват и с достъпни цени, и с разнообразни празнични ястия. Любителите на историята могат да си прекарат страхотно време, разглеждайки многобройните забележителности. А любителите на шопинга непременно ще се зарадват на предпразничните разпродажби и отличните отстъпки.

Ски почивката в България

Зимната България предоставя и недорога възможност за ски почивка. Популярни курорти като Пампорово, Витоша, Боровец и Банско предлагат писти с различна дължина и сложност, подходящи за скиори с всякаква подготовка и бюджет. Новогодишната нощ може да се прекара чудесно в национални ресторанти, на дискотеки или в кафенета на всеки от тези курорти.

Обичаите на Коледа в България

Въпреки че обичайните празнични нощи в България са почти еднакви по цялата страна, коледните обичаи се различават според регионите: западни и източни. Границата между тях е река Искър, планината Рила и западните склонове на Родопите.

Коледните певци се организират в групи, наречени „чети“, които се състоят само от мъже – женени или не, но предимно млади. Източните българи, коледниците, нямат ритуални костюми. Обличат се по празнично, с качулка с цвете и пушека, окачен на нишка, с подгряти кукурузени зърна. В ръцете си държат пресни клонки от кизил, на които са нанизали караваи. В Североизточна България водачът на групата се нарича „цар“. Той е облечен с обърнат кожух, украсен с чушки.

Песните на коледниците са възхваляващи истините в живота на земеделците, изпълнени с пожелания за здраве и щастие за всички членове на семейството, за плодородие и богатство. Коледуването завършва сутринта на Коледа.

Нова година на български

След освобождението на България от турско робство през 1878 г., елката започва да се украсява в градовете по случай Коледа, но постепенно този обичай се прехвърля и за Нова година.

Новата година съчетава богати ритуали и обичаи, които се конкурират с Коледа. В народа тя е по-известна като Василовден, Василица, Васил, Сурва, Сурваки, Суроваки.

Важни моменти от новогодишните обичаи са: обредната трапеза, обиколката с поздрави (сурвакане), гадания с пръстени или букети, хвърлени във вода под ритуални песни и мъжки групи в ритуални костюми.

Пред новогодишната вечеря се провежда богослужение и обредно „скоромяне“, а главното ястие обикновено е свинска глава.

Новогодишните обредни хлябове се наричат също като коледни, със същите форми и украшения. Пече се и специално слоен пита, наречена в различните региони на страната „баница“, „плакет“, „млин“, със сирене и клонки от кизил. Отдавна кизилът се смята за символ на богатство, късмет и дълголетие в България.

Българският Дядо Коледа – Дядо Коледа. Той пътува из цялата страна с елфи, джуджета, северни олени и вечната му спътница Снежанка.

На новогодишната нощ децата пеят коледни песни пред елката.

Поверия и гадания в България

В България, как и в много други страни, празниците са време за много поверия и гадания. По време на Рождество е обичай да се гадае върху продуктите. Трапезата трябва да бъде натоварена с изобилие от ястия. Според традицията, най-старшият член на семейството преди да започне празненството, закрити с новогодишната молитва, кади с тмин и след това разбива ритуалния каравай, украсен с лозова листа и различни орнаменти, който се споделя между всички присъстващи на трапезата.

Монетата, намерена в парчето хляб, се тълкува като знак за късмет и щастие през цялата година. Пълно ядро предвещава здраве, а празен хляб – заболяване. В миналото момичетата не били позволени да изядат първото парче от обредния хляб, вместо това го слагали под възглавницата си, за да сънуват за своите бъдещи съпрузи.

Често сладкишите се сервират като печени изненади с малки записки вътре. Текстовете на записките обикновено съдържат предсказания за успех, здраве, любов, щастие и благополучие през Новата година. Четенето на записките не само е забавно, но и радостно. След всичко, за едно дете може да бъде предвиден успех в материалния свят, а за по-възрастен човек – любов и щастие в личния живот.

Преди да посрещнат Новата година, българите обличат нови дрехи, считайки, че по този начин привличат къщата си късмет и богатство.

Уникален ритуал се извършва и на 1 януари, когато се отбелязва празника на Свети Василий. Младите хора и подрастващите създават „сурвачки“ от кизил, които се украсяват с червени нишки, монети, ядки, чесън и сушени плодове. Според традицията, за да бъде годината успешна за цялото семейство, всяка сурвачка трябва да удари всяка от присъстващите в определен ред: първо най-възрастните членове на празненството, а след това младите и децата.

Понякога българите вземат сървачките, които са създали, и ги изпращат в гости. Според поверието, след като бъдете поканени да влезете в дома, трябва да ударите домакина със сурвачката по гърба. Това е начин да пожелаете благополучие и късмет. Този обичай има дълбоки корени още от времето на Римската империя, когато ударите по гърба по време на празниците предвещавали на момичетата щастлив брак и беременост.

Поцелувки и звънене с пръстени. Туристите обичат българската традиция за посрещане на Новата година, известна като „време на тъмното“. След дванадесетте удара на часовника, светлината се гасне за кратко във всички стаи и на площадите. Всички се целуват и поздравяват с усмивки. Този обичай замества пожеланията за щастие и успех в Новата година. Вместо звънене на чаши, българите обичат да търкат пръстените си един върху друг, като така прощават на друг за оскърбления и недоразумения.

Йордановден – Банята в Ледена Вода на Българския начин

Ако останете в България до 6 януари, ще станете свидетел на още една местна традиция. Точно този ден в страната се отбелязва Богоявление, наричано от българите и Йордановден.

Навсякъде по страната, мъже облечени в ярки национални костюми се потапят в ледените води на реки и езера. Интересно е да ги наблюдавате, как се състезават, за да достигнат първи до дървения кръст, хвърлен във водата от свещеника. Смята се, че този, който го хване първи, няма да заболее през цялата година.