Основни български празници

Кои хора не обичат празниците? Разбира се, българите не правят изключение. Въпреки факта, че страната е била под чуждо управление в продължение на много векове, местното население е успяло да запази своята вяра и език, писменост и традиции. Може би това е причината българите да се отнасят толкова внимателно към празниците си и да ги обичат. Но празниците на други хора като Свети Валентин също се празнуват тук с удоволствие.

Основни български празници

• 1 януари. Нова година (Нова година). Подготовката за Нова година, заедно с Коледа, започва в началото на ноември. Градовете са украсени, коледната украса се продава. В България този празник не се смята за семеен: напротив, всички с желание ходят на гости, ходят на купони, срещат се с приятели в кафенета и ресторанти или дори просто танцуват хора (вид хоро) на централния площад. Почивен ден.
• 6 януари. Йордановден, Богоявление. Един от най-почитаните християнски празници в страната, който се нарича още Йордан, Йорданка, Богдан или Богданка. Празнувайте кръщението Христово в река Йордан. В същото време се смята за мъжки празник. Работен ден.
• 7 януари. Ивановден. Тъй като това име (както мъжката, така и женската версия) е много разпространено в България, празникът се чества доста широко. Работен ден.
• 8 януари. Бабинден. И това е женският отговор на мъжките празници. Древен празник, който се е запазил още от езическите времена. Посветен е не толкова на бабите, колкото на акушерките, които помагат на децата да се появят на бял свят. Също и работен ден.
• На 14 февруари в България се празнуват два празника. Трифон Зарезан е традиционен празник, наследен от българите от тракийските племена, почитали бога на виното Дионис. Покрай празника предците на съвременните българи с радост са възприели традициите на винопроизводството. На този ден има обичай да се подрязват лозята.

Свети Валентин е вече международен ден на влюбените за търговците. Заимстван от съседните страни, този ден е особено популярен сред младите хора. В магазините се продават сладкиши, пощенски картички и дори паста във формата на сърце, в клубовете се организират партита за влюбени… като цяло всичко е както навсякъде. 1 март. Баба Марта. Един от най-известните и хубави български празници. Този празник отбелязва пристигането на пролетта. В негова чест българите си подаряват мартеници – гривни от червени и бели конци. Всеки уважаващ себе си жител на страната си купува мартеници в индустриални количества, за да подари всеки свой познат. И тогава те носят гривните на ръцете си, докато видят пристигането на първия щъркел (лястовиците също ще направят) – тогава трябва да закачите гривната на клона на цъфтящо дърво и да си пожелаете нещо. Когато желанието се сбъдне, гривната трябва да се свали. Съдейки по това, че висят на клони от години, много хора пренебрегват тази част от традицията (или може би желанията са толкова неизпълними).

Според други източници не е нужно да търсите птици, достатъчно е да видите първото цъфнало дръвче, за да му закачите мартеница.
Според третата версия гривните не трябва да се окачват на дървета, а да се крият под камъни. Като цяло изследователите на традициите се различават в свидетелствата си.

• 3 март. Харчат пари за Освобождението и за България. Имате ли нужда от превод? На този ден българите празнуват поредната годишнина от Освобождението на България от турско робство и възкресението на българската държава. Неработен ден.
• 8 март. Международен ден на брака. На този ден няма почивен ден, но се поздравяват жените и се продават цветя.
• 1 април. Den na humora and shegat. Ден на хумора и шегата.

Великден. Великден. Денят на празника зависи от годината, като през 2015 г. Великден се чества на 12 април. На Великден ходят 4 дни: от петък до понеделник включително. Хората много обичат този празник, пекат агнета, боядисват яйца, приготвят козунаци и гощават буквално всички с тях.
Седмица преди Великден се празнува Цветница, която българите наричат ​​Цветница или Връбница.

• 1 май. Ден за труд. Празник, останал като наследство от социалистическа България.
• 6-ти май. Гергьовден. Гергьовден е един от най-важните и красиви пролетни празници. Това е не само именният ден на Свети Георги, каквито в България има много, но и Денят на храбростта, както и Денят на Българската армия. Този празник е почитан от мнозина дори повече от Великден. Свързва се и със земеделието, животновъдството и като цяло с пролетта и обновлението. Почивен ден. 24 май. Леговище за българската просвета, култура и славянска писменост. Ден на българската просвета, култура и славянска писменост. Това не е просто ден в календара, а истински празник, ден за прослава на създателите на славянската азбука Кирил и Методий. Този ден се празнува в голям мащаб, екипи от училища, колежи и дори детски градини организират шествия, отличните ученици се награждават и почитат по всякакъв начин, а останалите просто се радват и забавляват. Почивен ден.
• 1 юни. International den na deteto. Ден на детето или Ден на детето, което е по-често срещано за рускоговорящите.
• 6 септември. Датата за свързване е в България. Денят на Съединението на България отбелязва присъединяването на Източна Румелия към Българското княжество през 1885 г. Почивен ден.
• 22 септември. Ден на независимостта на България. Денят на независимостта се чества на годишнината от обявяването на България за суверенна държава. До този момент Българското княжество е васално на Османската империя и няма право да взема самостоятелни решения без одобрението на султана. Неработен ден.
• 1 ноем. Бърлога на народните будители. Денят на народните будители и просветители, които буквално са будили народа в началото и средата на 19 век, когато България е била под турско робство. Учители и свещеници, те просвещават народа, допринасят за развитието на националното самосъзнание и културното възраждане. Към народните будители в България се отнасят с голяма почит, с техните имена се дават училища и улици, издигат им се паметници и редовно се поменават. Васил Левски, Любен Каравелов, Георги Раковски, Георги Бенковски – тези имена са познати на всеки българин от ранна детска възраст. Почивен ден във всички учебни заведения.
• 6 декември. Никулден. Никулден е празник на рибарите, моряците, а незнайно защо и на банкерите. Свети Никола обаче традиционно се почита дори от тези, които нямат нищо общо с морето. На този ден е обичайно да се готви шаран (шаран) или поне друга риба с люспи.
• 8 декември. Студентски празник. Празник на студентите – настоящи, бивши и бъдещи.
• 24 декември. Делнична вечер (Малка Коледа, т.е. Малка Коледа). Почивен ден. Вечерта е посветена на подготовката за любимия зимен празник – Коледа – и е самостоятелен празник, който съчетава християнските традиции с по-ранни, езически. Приготвят се обредни постни ястия, пече се постна пита с паричка (на когото падне, ще е богат). Е, след полунощ започват да празнуват.

Коледа (25 декември), т.е. Самата Коледа. Семеен празник, който обикновено се празнува на богато отрупана трапеза, заобиколен от най-обичаните и близки хора. На 25 и 26 декември не се работи.

Добрич празнува и 25 септември – Деня на града. На този ден Южна Добруджа е върната на България след румънската окупация. Други градове може да имат свои празници.

България има своя Масленица – Сирни Заговезни. В първата събота на Великия пост се празнува и Тодоровден или Конски Великден.